понеделник, 10 август 2009 г.

Да попишем...

Днес разбрах, че писането е доста по - трудно, отколкото изглежда. Някой си мислят, че писането е като говоренето - ми нйе, ни е! По - трудно е, защото се опитваш да направиш всичко възможно най - четливо и подредено, докато при говоренето, след като изговорим нещата всичко е свършено, а и подредбата е по - трудно забележима, отколкото при писането. Опитвали ли сте някога да разкажете една дълга история, а след това да я напишете? Писането ви отнема много повече време, не само защото е по - бавно като действие, но всичко трябва да се обмисли, а ние хората имаме навика да прекъсваме по средата на някое действие просто ей така. Аз редовно го правя. Опитах се да напиша нещо, което ми се върти из главата, но е прекалено обемно и успях да напиша само 2 страници преди да ми омръзне и да ми се доспи. Абе трудна работа си е, даже ми е трудно да се захващам, защото обичам да изпипвам нещата и се спирам по средата, за да оправя нещо в самото начало и така постоянно. Моля ви, споделете си опита с някой друг коментар :) .

Save me from this nightmare I've let loose,
It's flowing through my veins.
I've unleashed this and got no excuse.
Now every day it rains...

Mood: Sleepy...
Song: Wild Cherry - Play that Funky Music

1 коментар: